Деситилетия наред проучванията показват, че стресът ни прави по-уязвими към болестите и неразположенията, но ние често говорим за него като за нещо, което ни се случва. Известните американски психилози Холмс и Рей разработват Скала на стреса през 60-те години на ХХ век и заявяват, че събития, като смяна на жилището, развод, сватба или раждане на дете, по принцип са стресиращи по един доста предсказуем начин. Новата биология изяснява, че стресът е нещо, което сами си причиняваме-чрез негативните си мисли и убеждения и чрез изборите, които правим.
Можем да превърнем почти всяко събитие в комедия или трагедия, в зависимост от това как го възприемаме и как се отнасяме към него. Например разводът може да бъде взаимно облекчение, ако връзката се промени в едни по-подходящи и приятелски отношения, които освобождават децата от напрежението и ни позволяват да се насочим към нови хоризонти. Но напрежението от него може да прерасне в дългогодишна война за пари и попечителство над децата, съпроводена с изгарящо негодувание, вина и зависимост. По същия начин майчинството може да бъде безценна радост или ужасна каторга. Преместването в нова къща може да бъде осъществено с лекота и удоволствие, но може да повлече след себе си месеци или дори години разглеждане на имоти, разчистване на боклук и изтощителни ремонти. Също като болестта, стресът е по-скоро глагол, отколкото съществително. Ако сме под стрес, значи се стресираме.
Всеки път, когато решим, че дадени неприятни обстоятелства за извън нашия контрол или, че неминуемо ще ни стресират, нашето убеждение е това, което всъщност поражда стреса. Всеки път, когато очакваме дадена ситуация да бъде стресираща или се тревожим за това, което може да се случи, ние се поддаваме на режима на стрес. В каквато и ситуация да се намираме, ние имаме способността да избираме мисли, които да ни извадят от режима на стрес. В момента, в който си кажем: „Щях да бъде щастлив, само ако…“ (ако детето не беше болно, ако жена ми не ме беше напуснала, ако имах повече пари, ако имах собствено жилище, ако бях по-млад и т.н.) ние се отказваме от собствената си сила. Това, което ни стресира, са нашите мисли. Чувствата ни няма да се променят, докато ние не променим мислите си. Нищо не се променя, докато ние не се променим!
Източник: „Съзнателната медицина“, Джил Едуардс
