Противоположното на съня е будността. Тя представлява всъщност нашата собствена човешка същина. Ние мислим, работим, обичаме когато сме будни. Значи това е нормалното ни състояние. Който би искал обаче да спи, го изживява като досадно и противно. Едното състояние, ако не смятаме междинните стадии, фактически изключва другото. Будният човек мисли, чувства, винаги иска нещо. Разиграват се психични процеси, физиологично погледнато, възбудни процеси в мозъка, докато при съня преобладават процесите на задържане.
Дали ще заспим или ще останем будни, е въпрос на съотношението на силите на тези процеси. Ако умората или предизвиканото от нея сънно задържане на коровите клетки е по-силно, тогава то се разпространява, започва да замъглява нашите мисли и ни кара да потънем в сън. Ако доминират мисловните процеси или афектите, чрез непрекъснато променящите се възбудни зони в мозъка, те ни пречат на разпространението на задържането, даже отвън да не проникват никакви пречещи дразнители. Можем да затворим очите и да отстраним всякакви източници на шум, но ние трудно можем да изключим мисловните процеси, мъката и грижите при лягането в леглото, както например можем да изключим светлината или изгасим радиото. Обикновено това не е нужно, защото потребностите на организма са нагодени към смяната на будност и сън в ритъма на протичането на деня и това става от само себе си. Разбира се има и изключения. Проблем, който интензивно ни занимава, ядове през деня, преживяна несправедливост, неприятна новина, семеен скандал, мъчително търсене на някакво решение, предстоящ изпит, очакване на неприятно събитие, дълбоко разочарование, но също така и радостна възбуда-например в навечерието на едно желано пътуване или отдавна очаквано посещение на обичан от нас човек-всичко това кара през главата ни да минават хиляди мисли и чувства. Колкото по-силнo изживяваме тези събития и колкото по-афективно те ни ангажират, толкова по-силно и трайно ще бъде тяхното възбуждащо действие и те винаги ще пречат на заспиването, даже да се чувстваме смъртно уморени.
Това са нормални реакции на нервната система. Почти всеки от нас е изживявал такива моменти и не е заспивал при такива или подобни състояния. Ако някой дълго се колебае за поведението, което е избрал, ако трайно го притискат семейни или служебни грижи, то именно спокойствието на нощта му дава възможност да изпадне в размишления, докато изпълненият със задачи и задължения ден го предпазва от това. При такива обстоятелства разстройствата на съня могат да обхванат един по-дълъг период от време. Но не всеки човек реагира на тревогите с проблеми със съня, всичко зависи от индивидуалните особености на личността. Решаваща е не тежката ситуация сама по себе си, а начинът на нейното психично преработване. На практика по-често се откриват разстройства на съня при хора, които приемат всичко „навътре“, близо до сърцето си и са склонни към размисъл, особено невротици, които не могат да си „разчистят сметките“ нито със себе си, нито с другите и след малки отклонения в протичането на деня излизат от душевно равновесие.
Нарушенията на съня при тези хора не винаги изчезват, ако се отстранят причиняващите ги фактори и външните условия за сън се подобрят. За тях много важно е коригирането на тяхната нагласа и начина им на живот.
Използван източник: „Нервен ли сте?“, Зигфрид Шнабл
