Сърцебиене, задушаване, замаяност, чувство за нереалност, изтръпване на крайниците и още, и още ужасяващи симптоми… Не е нужно да ги изброяваме, защото всеки от нас ги познава много добре. Това, което всички ние искаме, е да се отървем от паник атаките! Веднъж завинаги!

Как можем да си помогнем?

Стъпка 1: Промяна на хранителния режим

Някои храни и напитки могат да засилят симптомите на паническото разстройство, затова е добре те да се избягват. Кафето, енергийните и тонизиращите напитки не се препоръчват. Добре е да се пие само вода и лек билков чай – лайката и ментата са препоръчителни. Бялото брашно, захарта и всички заместители на захарта също е необходимо да се изключат от менюто. Изключение прави само черният шоколад в умерени дози и то със съдържание на какао поне 72%. Всички вредни храни- джънк фуудс, чипс, сладолед, бисквити, сладкиши, газирани напитки трябва да се забравят. Друго важно правило е най-малко 2 часа преди лягане да не се яде нищо. Може да „излъжем“ глада с чаша успокояващ билков чай или вода.

Стъпка 2: Движение, движение и пак движение

Да се замислим как протича денят на повечето от нас. Седим с часове пред компютъра, а след работа бързаме да се излегнем на дивана, вперили поглед в телевизора, често заобиколени от вредни храни. И сякаш сме в един омагьосан кръг, защото паническите атаки ни принуждават да се движим по-малко. Все ни е страх, че ако отидем на разходка ще ни стане лошо, може да няма кой да ни помогне или ако има, ще притесним хората. Ако пък решим да спортуваме и нещо ни заболи, веднага ще се стреснем и ще си поставим някоя диагноза. Но трябва да знаем, че двигателната активност е от изключително значение не само за нашето физическо здраве, но и за психиката. И тук не се приемат никакви извинения. Ако нямаме време или средства за активен спорт, то винаги има възможност за едни 15-минутни сутрешни упражнения вкъщи, разходки и ходене пеш. Движението тонизира тялото и ни помага да се разсеем от постоянните мисли за паническите атаки.В допълнение, активните движения бързо изчистват тялото ни от излишния кортизол – хормонът на стреса.

Стъпка 3: Да се отървем от стреса

Наясно сме, че в наши дни живот без стрес няма. Но това, което можем да направим е, да се опитаме да му се противопоставим, защото натрупаният стрес води до паник атаки и то често в най-неподходящото време. Важно е да не пазим емоциите в себе си, а да намираме начини да „изпускаме парата“. Трябва да започнем с анализ на нашето ежедневие и да разберем кое ни стресира. След това има два начина за действие: да отстраним проблема или да го игнорираме. Например ако не сме доволни от работата-да потърсим друга, ако роднина или познат ни „натоварва“ с пристъстието и приказките си, да ограничим контактите си с него и т.н. Докато не разрешим въпросите с основните източници на стрес, няма да се отървем от паник атаките. А ако най-големият ни враг е нашата безкрайна тревога за бъдещето – нека си припомним, че ние живеем в настоящето, бъдещето все още не съществува и никой не знае дали то ще е такова, каквото ние си го представяме. Все пак нищо не може да се предвиди, защо трябва да се занимаваме с това?

Стъкпа 4: Да спрем да се страхуваме от това, че ще получим нова паник атака

 Работата със собствените ни страховете е трудна, но необходима. Ако не можем да преодолеем страховете си сами, трябва да потърсим помощ от приятел, роднина или друг, който може да ни съдейства. Да си припомним кое точно ни изплаши по време на първата паник атака, която получихме, къде се случи тя. След това трябва да действаме решително и да работим със страха си, докато не го победим. Например ако сме получили първата си паник атака в автобус от градския транспорт и сега се ужасяваме дори и от мисълта да се качим отново, трябва да работим над това да преодолеем страха си от пътуването с автобус. Може да помолим приятел да ни придружава и да се качи с нас, първоначално за една или няколко спирки, а в последствие и за по-дълъг маршрут. Ще си помогнем ако правим бавно и коремно дишане, и постоянно си повтаряме, че всичко това го правим с цел да победим страха си. Значението на тези действия не е да се уплашим отново, а да покажем на нашето подсъзнание, че няма абсолютно нищо, от което да се страхуваме. Резултатът ще дойде с повторенията. 

Стъпка 5: Позитивни мисли и правилно отношение

Ние, страдащите от панически атаки сме постоянно под натиска на страха и безпокойството. Потопени сме в черни мисли и трудно можем да излезем на повърхността. Как можем въобще да мислим позитивно и да имаме правилно отношение към случващото се с нас и около нас? Тук можем да си помогнем с подходяща литература, медитация, практикуване на йога и др. Трябва да излезем от черупките си и да не се страхуваме от промените, да се забавляваме, да се заобиколим от положително настроени хора, които ни карат да се чувстваме добре и да общуваме. Не е трудно, нали?