Преборих доста неща през последните години – постоянни кошмари, безсъние, безпокойство, сърцебиене, липса на апетит, депресия и паник атаки. Всичко това породено от абсолютно нищо, но засилено впоследствие от две тежки раздели. Опитвах какво ли не, в опита да се измъкна от  този ад – 2 вида антидепресанти, психиатър, психолог, билки, книги, врачки, баячки, леене на куршуми, спорт и още сигурно 100 неща. Аз съм от семейство, което почти никога не ме е подкрепяло за каквото и да е било и това още повече усложняваше нещата. Борейки се със състоянието си, в началото промених няколко малки неща в ежедневието си, които дадоха резултат или по-скоро добър импулс: прием на много магнезий, правилно хранене с пълноценна храна, лягане рано, премахване на вредните навици (без телефон и компютър в леглото минимум 1 час преди сън), осигуряване на качествен сън (хубав матрак, удобна възглавница и достатъчно тъмнина в спалннята). Защото сънят е здраве и е първата отправна точка за всичко останало. Но в крайна сметка правилният път за мен беше духовност и духовни практики. Разбрах, че истината, изходите и отговорите идват отвътре, но човек трябва да има подходящите инструменти, настройки и нагласа за целта. И да е отворен към това да промени себе си и да признае пред себе си много неща, които през годините е замитал под килима. Общо взето паник атаките и психичните разстройства идват винаги, за да ни покажат, че бъркаме пътя и не сме в правилната посока. Те винаги идват, за да ни научат… За мен изходът беше в това да се обърна към духовната страна на нещата. Спасението дойде в лицето на „тай дзи“ – това е вътрешно бойно изкуство. Нарича се вътрешно, точно защото е насочено към самия теб, а не е просто „тупа-лупа“, дай да набием тоя и оня. Това е най-голямата магия, до която съм се докосвала, а в основата й стои медитацията. Всички медитации имат една цел – да притихнем, да извикаме вътре от себе си една тишина, която по принцип си е в нас, но с годините я забравяме и заглушаваме поради външни фактори и стрес. Много е важно човек да намери правилния учител, защото не всеки, койтп практикува „тай дзи“ залага на вътрешния аспект. Аз лично през живота си никога не бях медитирала и винаги съм си мислила, че аз не бих могла да се справя, а и в интерес на истината ми звучеше глупаво. Но се оказа, че точно в нещо толкова простичко се крие огромна сила и най-важното ИЗХОД! Не случайно будистките монаси са адски балансирани и винаги говорят за вътрешно щастие. Защото истината е човек да е във вътрешна хармония и тишина! И тогава няма атаки, няма депресии, няма нищо. Може би разказът ми звучи малко като проповед, но аз самата изминах доста път, отричайки медитациите и духовните практики като средство за помощ. А накрая се оказа, че там е бил ключът! Има някаква енергия, нещо като вътрешна светлина, от където човек може да черпи сила. С две думи: изход има и той не идва отвън със сигурност! Аз съм на мнение, че лекарствата, потискат състоянията, но не лекуват. Важно е да отбележа, че в никакъв случай не ги отричам като помощник, но те са малко като да пиеш обезболяващо ако те боли лакътя – болката се притъпява, но не се лекува първоизточника.

Хубаво е хората да чуват мнението на някой, който е минал през всичко възможно. Но историята ми би помогнала на този, които е склонен да я чуе. Както и при алкохолизма, наркоманията и всички проблеми – човек ако сам не иска да си помогне, няма кой да му помогне! От мен да знаете, изход има и е велико да го намериш сам, макар и по трудния начин!

Л.С., гр. София