Ежедневно от различни източници получаваме куп информация, която би могла да стане повод за някакъв страх от болести. Повечето хора обаче възприемат такива познания, без да се загрижат, че са тежко болни и че скоро ще умрат. За да стане нещо такова, е необходима основа, терен, върху който могат да покълнат тези семена.

Като фактически необоснован страх от болести хипохондрията още от древността принадлежи към психичните болести. Хипохондриум е анатомично описание на лежащия под ребрените хрущяли горен дял на корема. Именно от тази област на тялото хипохондриците се оплакват най-често. Всеки някога е имал хипохондичен ход на мислите. Съществува една правилна, нормална степен на загриженсот за здравето. Хипохондрикът обаче живее трайно в грижа, че е тежко болен или, че ще стане такъв. Със страх той наблюдава телесното си състояние и постоянно реагистрира всяка промяна. Неговият духовен хоризонт и светът на неговите изживявания се стесняват все повече и повече върху подозираната болест. Всички неприятни усещания хипохондрикът възпроема като потвърждение на своите съмнения. Не всеки признава открито своите опасения. Мнозина се прикриват зад обективни наблюдения и обосновки, които нанормално реагиращия изобщо няма да му дойдат наум. Много често хипохондрикът със сериозно, загрижено изражение на лицето, което не се разведрява от нищо, описва своите болестни явления в продължение на часове с всякакви подробности и даже с любов. Такъв тип хора не са много ценени от познатите и колегите си като събеседници, защото използват всяка възможност да отклонят разговора върху своята болест. Те събират медицинска информация и цитират от там пасажи, които показват колко е сериозно тяхното положение. Никога не стигат до там да кажат: „Добре съм“. Винаги има някакво уточняване или посочване на някое отклонение от вечра, или очаквано за утре.

Хипохондрикът трудно може да бъде убеден от лекарските контрааргументи. Той винаги има в запас няколко „коза“, които е събирал в хода на своето изследване. Хипохондриците се лутат между убеждението, че са тежко болнии и надеждата, че се самозаблуждават. В противоположност на депресивните, с които имат някои общи външни белези, те държат на живота и искат да бъдат здрави. В противен случай не би възникнал страх, нямаше да искат непрекъснато да бъдат изследвани, да настояват за рентгенови снимки, за скенери и какво ли още не. С непрекъснатото вслушване в себе си и самонаблюдение, те пречат на нормалното протичане на жизнените функции и създават по този начин нова храна за своята хипохондрия. Според някои теории основите на хипохондрията възникват още в детството. Много хипохондрици са изживели страха от болестта още при своите родители. С посочването на страданието на бащата или майката, е възпирано разгръщането на техните стремежи и едновременно с това е насаждано хронично чувство за вина. Затова някои специалисти препоръчват за предотвратяването на хипохондрията, децата да се възпитават без страх и опасения, да се стимулира доверието в себе си и собствените сили и да не се отклонява вниманието много към собственото тяло. Не трябва да се показваме много загрижени за здравето на децата, нито да ги разглезваме, нито да гиизнежваме, да не изпадаме във възбуда при всяка болка и непрекъснато да питаме дали ги боли.

Ако една хипоходрия вече се е фокусирала и ако вече е станала съставна част от личността, то тя не може да се излекува с посочването на нейната необоснованост. Ще бъде несправедливо по отношение на хипохондрика ако го представяме за симулант, което за съжаление понякога става.

Използван източник „Нервен ли сте“ – Зигфрид Шнабл