В умерени дози, тревожността е полезна. Ако нашите предци например се чувстваха спокойни в гората– може би щяха да бъдат изядени от дивите зверове и ние днес нямаше да съществуваме. Ако преди важно интервю или работен проект го няма вълнението, то ние трудно можем „да се съберем“ и да се справим успешно. Но от друга страна ако организмът ни реагира с аларма за тревога за всеки незначителен повод, то може би вече се касае за патологично състояние. В този случай безпокойството не е полезно за нас, то не ни помага да се справим със задачите, а напротив то усложнява нашия живот. Когато тревожността стане толкова голяма, че изпълва по-голяма част от времето в нашето ежедневие, то можем да приемем диагнозата Генерализирано тревожно разстройство (ГТР). Генерализираното тревожно разстройство също като паническото разстройство е заболяване, което принадлежи към групата на тревожните разстройства. Основният му симптом е неконтролираното безпокойство, което превзема ума ни и не ни позволява да се отпуснем. Човек, страдащ от ГТР е в състояние на тревога през повечето време и без значение колко и какви опити прави той да предотврати това постоянно безпокойство, тревожността се връща отново и отново. За разлика от паническото разстройство, ГТР не е свързано със специфични ситуации, като например пътуване в метро, автобус или асансьор, стоене в претъпкана зала, полет със самолет и т.н. То се различава и от хипохондриалното разстройство, тъй като не се отнася само до здравето, но и до други теми и области на живота. В допълнение, тревожността в ГТР не се дължи само на определени обекти или живи същества, какъвто е случаят с фобиите. Така, че ГТР е независимо заболяване, от което по последни данни страда около 8% от населението на света. За съжаление в последно време се наблюдава тенденция този процент да се повишава, като статистиката показва, че най-застрашени са жените над 20 години, живеещи в големите градове, като вероятността те да развият ГТР е два пъти по-голяма от тази при мъжете. Склонни към проява на генерализирано тревожно разстройство са и тези от нас, които са в миналото са преживяли загуба на скъп човек, и/или имат близки роднини, които страдат от тревожни разстройства. Едни от причините за постоянното нарастване на тревожността у човек, това са условията на съвременния живот, който е живот на „високи обороти“, както и общоприетото, че „успешният човек държи всичко под контрол“. Култът към властта и вечната младост също играят важна роля. Отказвайки да признаем факта, че времето е необратим процес и всички ние ще остареем, ние издигаме изкуствено създадена стена, зад която крием разбираеми страхове и чувство на уязвимост. В днешно време все повече семейства имат само по едно дете и в опитите да положат максимални грижи за него, те се опитват да го защитят от всички житейски трудности. От друга страна много родители поставят прекалено високи изисквания по отношение на обучението или на дадени спортни постижения. Всичко това може да провокира развитието на ГТР у детето.
Като правило е залегнало, че човек, който страда от генерализирано тревожно разстройство няма достатъчно развити умения за решаване на проблеми. Най-често той действа по метода „проба-грешка“, и въпреки резултата, той не прави верните заключения. Следователно тъй като процентът на успешните решения е нисък, той в крайна сметка започва да вижда себе си като човек, който не е компетентен и възприема новите проблеми като катастрофа. В резултат на това, той изпитва още по-голямо безпокойство за все по-незначителни причини. Хората, предразположени към ГТР не са много успешни и по отношение на социалните умения. Те не знаят как да кажат „не“ и не търпят критика, не разбират хората и трудно могат да осъзнаят как самите те изглеждат отвън. Друг важен момент е двусмисленото отношение на човек към собствените му симптоми на повишена тревожност. От една страна той е депресиран и уплашен от факта, че неговото безпокойство не може да се контролира. Той се страхува, че един ден няма да може да се справи с притока на плашещи мисли и подозира, че постоянната тревожност влошава здравето му и привлича лоши събития. От друга страна, човек с ГТР приема, че начинът по който мисли е полезен и необходим, защото:
● постоянната тревожност помага да се видят опасностите, следователно той може да се подготви за тях и да им се противопостави по-добре
● ако постоянно се тревожи за своите близки, това го прави чувствителен и любящ човек
● ако спре да се притеснява, съществува риск от отпускане и ако дойде неприятност, той ще бъде беззащитен.
Очевидно убеждението за нуждата от тревожност не позволява на човек да възстанови начина си на мислене и да се измъкне самостоятелно от порочния кръг на безпокойството. Затова съветът ни към всички, е да се потърси помощта на специалист.
Използван източник: интервю с Оксана Фадеева, когнитивно-поведенчески психолог, журналист.
