За една цивилизация, така вманиачено преследваща щастието, ние като че ли сме забележително некомпетентни в това отношение. Една от най-популярните находки на „науката за щастието“ е откритието, че безбройните предимства на съвременния начин на живот не са направили почти нищо за повдигането на колективния дух. Неприятната истина като че ли гласи, че икономическият растеж не гарантира задължително по-щастливи общества, също както увеличаването на личния доход над едно определено ниво, гарантиращо основни житейски необходимости, не прави отделните хора по-щастливи. Същото важи и за доброто образование-поне така гласят изводите от някои изследвания. Същото важи и за по-големия избор на консуматорски продукти. Същото важи и за по-големите и луксозни жилища, които като че ли само осигуряват привилегията да разполагаш с по-голямо пространство, в което да се чувстваш потиснат.
Може би нямате нужда да ви се казва, че книгите от типа „селф-хелп“ (книги за самопомощ), съвременният апотеоз в търсенето на щастие, са едни от нещата, които не успяват да ни помогнат да се почувстваме щастливи. Но е редно да се отбележи, че резултатите от проучванията са доказали, че те извънредно рядко оказват някаква особена помощ. Затова и помежду си някои издатели от такава литература са установили така нареченото „правило на осемнайсетте месеца“, съгласно което човекът, който най-вероятно ще пожелае да си купи някой „селф-хелп“ наръчник, в рамките на 18 месеца преди това си е купил друга подобна книга-книга, която очевидно не е решила всичките му проблеми. В това не би трябвало да има нещо учудващо за онзи, който погледне хладко и безпристрастно рафтовете с литература за самопомощ. Това, че ние копнеем за спретнато, побиращо се между кориците на една книга решение на проблема ни, е разбираемо. Но ако смъкнем опаковката, ще установим, че посланията на подобни произведения най-често са банални. Всеки гуру на „селф-хелпа“ представя твърдения, които просто не са подкрепени от никакви по-убедителни изследвания. Например, доказателствата говорят, че ако дадете воля на гнева си, няма да се отървете от него, а визуализирането на целите ви, няма да ви доближи до постигането им. И каквото и да си мислите за класациите на различните страни в прегледите на националната склонност към щастие, забележително е, че „най-щастливите“ страни никога не са тези, в които се продават най-много наръчници за самопомощ, и не се отличават с най-високо търсене на консултации при професионални психотерапевти. Очевидно съществуването на процъфтяваща „индустрия за щастие“ не е достатъчно за пораждане на усещане на щастие у нацията. Има нещо, което обединява всички онези психолози и философи, та дори и по някой гуру от селф-хелп зоната-чиито идеи действително издържат на детайлен анализ. Удивителният извод е, че всички те са стигнали по различни пътища до следната позиция: често именно усилието, което полагаме в опитите си да се почувстваме щастливи, ни кара ад се чувстваме потиснати. И, че именно постоянните ни опити да елиминираме негативното-отсъствието на сигурност, неувереността, провала или тъгата-са това, което ни кара да се чувстваме толкова тревожни, неуверени, нестабилни или нещастни.
Източник: Противоотрова, Оливър Бъркман
