Здравейте, хора! Искам да ви разкажа моята история и как се справям с тези състояния. Ще се радвам, ако съм полезна за някого. От малка си спомням, че винаги притеснения ангажираха главата ми. Дали си написах домашното добре? Дали шегата на Миро беше към мен? И така нататък. Пораствайки и сравнявайки се с другите разбрах, че това не е нормално. Та те са толкова безгрижни! Игнорирах това усещане и тогава явно добре съм го потиснала. Но това не промени факта, че съм тревожна личност и преди две години имах нервен срив. Студентка съм по медицина. Може да си представите за какъв стрес става дума. Отидох със симптомите на лекар. Когато ми съобщи, че е нервна симптоматика, не повярвах. Адски много исках да ми има нещо, да глътна хапче и да мине. Около седмица-две нещата бяха много зле. Не излязох от леглото, а ме чакаха изпити, ангажименти и цял живот пред мен. Ходих при психиатър за хапчета. Знаех, че ми трябват и помогнаха много. 10 месеца ми бяха патерици и трудно ги отказах. И след 10 месеца открих, че моят проблем е още там – страхът да не се случи пак. Вече имах сили и почнах да ровя. Сега ще ви покажа кои хора ми помогнаха, макар и без да знаят:
Орлин Баев – има клипове в youtube и много статии.
И най-важното е, че трябва сами да го искате! Сами да се борите! Да осъзнаете, че това са само физически симптоми и нищо няма да ви стане. Сега 2 години по-късно съм на финалната права на медицината и съм добре. Да, имам и аз от време навреме някоя паник атака, симптоми и страхове. Всеки ден се изправям срещу тях. Мислех, че така ще е цял живот. Бях ужасена, но не е ! Минава бавно и мъчително, но успявам. Вземам си изпитите, излизам, имам куче и планирам бебе. Има хора, които си отглеждат тревожността като домашен любимец и я подхранват като продължават да се страхуват и да се самосъжаляват. Но има и такива, които преодоляват състоянието и това става с разбиране. Тези, които искат да са от вторите, да търсят начини, защото изход има ! Пожелавам ви страхотен ден и вярвайте в себе си!
