Интересен метод за лечение на фобиите


Лечението на фобийните и обсесивно-компулсивните разстройства винаги е било много трудна задача дори и за опитен психиатър. Характерно явление при фобийната невроза е изпреварващата тревожност – страхът от различни симптоми, например колабиране, изчервяване, паничеси пристъп по време на возене в кола, автобус, метро, пресичане на мостове; страх от височини, сърцебиене и т.н. Такава изпреварваща тревожност често предизвиква симптомите действително да се материализират. Колкото повече човек се страхува от появата на симптома и колкото повече се опитва да избегне това, толкова по-вероятно е този симптом да се появи. Например, човек, който има страх от изчервяване, всъщност ще се изчерви в момента, в който започне да се страхува, че това може да му се случи и в мига, в който положи максимални усилия да не се изчерви. А какво ще стане, ако вместо да се опитва да не се изчервява, засегнатият се опита да се изчерви, или ако ако вместо да се опитва да не колабира или да не изпадне в паника и т.н, той всъщност се опита да направи точно това, от което толкова силно се страхува?  Тъй като нямаме волеви контрол върху нашата автономна нервна система, страдащият от фобийна невроза няма да може да се изчерви в мига, в който се опита да го направи, и именно това явление се използва в техниката на „парадоксно намерение“. Нещо повече: като се опитва преднамерено да предизвиква невротични симптоми, засегнатият не само е неспособен да го направи, но и променя нагласата си към своята невроза. Докато невротикът преди се е страхувал да не се изчерви или да не колабира, при използването на „парадоксното намерение“, той ще се стреми да постигне това. В момента, в който промени нагласата си от страх от симптома към желание този симптом да се прояви, ще се окаже наистина в забавна ситуация. Ще се почувства развеселен по отношение на своите симптоми и ще започне да им се надсмива, а с това ще се дистанцира от своята невроза. Отстраняването на страха ще задуши невротичните симптоми; след това невротикът ще открие, че-парадоксално-колкото повече се опитва да предизвика симптомите, толкова повече става ясно, че е напълно неспособен да го направи. Пациентът е този, който променя нагласата си към своя страх и следователно лекува сам себе си. „Парадоксното намерение“ не казва на пациента, че „всичко ще бъде все по-добре и по-добре“, а го инструктира да се опита преднамерено да се влоши.

Д-р Ханс Герц споделя пример за терапия с „парадоксно намерение“: Пациентът, който се страхува, че може да загуби съзнание, е помолен да стане и да се опита да колабира. За да събудя чувството за хумор у пациента, винаги преувеличавам, като казвам например: „Хайде де,нека видим, нека започнем да колабираме навсякъде. Покажете ми как чудесно можете да припадате!“ И когато пациентът се опита да колабира и установи, че не може, започва да се смее. Тогава му казвам: „Ако не можете да колабирате тук целенасочено, тогава не можете да колабирате никъде, ако се опитвате.“

По този начин, след като пациентът успешно е използвал „парадоксното намерение“ с една от фобиите си, той ентусиазирано започва да прилага техниката и към другите си симптоми.

 

Използван източник: Психотерапия и екзистенциализъм, Виктор Франкъл

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *