Ние не можем да бъдем безпристрастни наблюдатели на това, което се случва с нас и около нас. Ние преживяваме ситуациите, връзките с хората и събитията, и всичко това се проявява у нас като емоция. Емоциите представляват удоволствието или неудоволствието, което съпровожда всяка човешка проява, усещане, възприятие, представа, въображение, мислене и др. Емоцията изразява нашето субективно отношение към заобикалящия ни свят, към морално-обществените норми и към самите нас.
Емоционалният живот на човека протича между полюсите на удоволствие и неудоволствие и е израз на нашето положително или отрицателно отношене към външната среда и към собствената личност. В зависимост от стимулиращото или подтискащото действие на чувствата върху психиката и тялото, ние можем да изпитваме радост, възторг, гняв или тъга и страх. Когато уравновесеността на емоциите бъде нарушена и има рязко изразени емоционални колебания, говорим за състояние на афект.
Страстта също е емоция и то с голяма интензивност и устойчивост, като тя може да бъде както положителна, така и отрицателна. Положителната страст е насочена към решаване на проблеми, имащи значение за индивида и се характеризира с пълна мобилизация на духовните и физическите сили. Отрицателните страсти са в основата на влеченията към наркотици, хазарт, кариеризъм и др.
Продължителността на чувствата не е еднаква при отделните хора. Тя е различна дори у един и същи човек през отделните преходи на неговото развитие, както и в конкрети ситуации по време на един и същи период в живота. Чувствата могат да придобият и патологична продължителност. Овладимостта на чувствата също така не е еднаква у хората. Недостатъчна овладяемост на емоциите се наблюдава и у здрави хора, най-често при преумора и/или силно вълнение. При неврозите също е налице недостатъчна овладаемост на емоциите.
Кои са най-честите разстройства на емоциите?
Страх – емоция, която е присъща на психично здравия човек, но също така се среща като болестна проява при неврози и психози. Страхът представлява състояние на повишена тревожностм до витална застрашеност. Разграничават се психологично разбираем страх и невротичен, натраплив, фобиен и психотичен страх. Невротичният страх обикновено е свързан с притеснение по отношение на някакви заболявания и той има повечето реален характер, за разлика от натрапливия (фобиен) страх, който най-често има нелепо съдържание.
Фобии – представляват натрапливи страхове, свързани с отделни предмети, лица или ситуации. Най-често срещаните фобии са: танатофобия (страх от смъртта), монофобия (страх от оставане сам), клаустрофобия (страх от затворено пространство), агорафобия (страх от открито пространство), никтофобия (страх от тъмнина), алиенофобия (страх от полудяване) и др.
Апатия – липса на емоционална реактивност, човек е равнодушен към всичко, което става около него, към близките и към собствената му личност. Нищо не може да изведе засегнатия от това състояние- нито радостна, нито скръбна вест. Обикновено апатията се придружава от отслабена или липсваща воля.
Дистимия – състояние, при което човек е потиснат и тъжен. Дистимията е основен симптом при депресивни състояния.