Нервното разстройство и неврозите не са съвременни болести, те съществуват отдавна, но в последните десетилетия техният аспект и симптоми се е променил. Дори може да се твърди, че в миналото е имало много повече причини за тревожност, отколкото днес – робство, войни, чумни епидемии и др. Ако днес засегнатите от някаква форма на психическо разстройство се обръщат към психиатър или психолог, то в миналото за своите нужди хората са се съветвали със свещеници, пастори и равини. За разлика от преди, когато симптомите на психичните разстройства най-често са били чувство за вина, особено пред Бог, то днес доминират хипохондричните оплаквания. Притесненията за извършен грях са заменени от страхове за болести и бедност. Днешният невротик се интересува по-малко от състоянието на своя морал, отколкото от своите финанси. Интересен факт е, че по време на война броят на самоубийствата намалява. Обяснението е, че най-добрият начин да се подсили една отслабена структура е да се увеличи натоварването. В действителност психичното и соматичното напрежение и бреме – това, което в съвременната медицина наричаме „стрес“, невинаги е патогенно или предизвикващо болести. Всъщност облекчението на стреса има също толкова патогенно действие,  колкото и имплозията на стреса. Когато човек е притиснат под натиска на обстоятелствата, той е принуден да даде най-доброто от себе си, но в момента, в който стресът се отнеме, човек може да попадне в опасния капан на психо-емоционалното разстройство.

Какви са проблемите на днешния човек?

Той живее ден за ден, без да планира далеч напред във времето и не осъзнава това, което пропуска. Бисмарк е казал: „В живота до голяма степен преживяваме същото, което и при зъболекаря: всеки път вярваме, че истинското нещо предстои, а междувременно то вече се е случило.“ Днешният човек има фаталистична нагласа към живота. Той вярва, че е зависим от външни обстоятелства и прехвърля вината на „това“ или „онова“. Той желае да е колкото се може по-незабележим и да се слее с масата. Това, което заплашва съвременния човек, е предполагаемата безсмисленост на неговия живот. Да не забравяме, че свободата и отговорността превръщат човека в духовно същество. Всеки трябва да има стремеж и да води борба за по-висш и върховен смисъл на своето съществуване.