Хипнозата е един от най-старите, но все още забулен в тайни лечебен метод, който повече от всички останали буди интерес у хората. Още в миналото древните лечители са владеели хипнозата, без самите те да знаят на какво точно се дължи действието й. В очите на всички това било магия. Хипнозата е в състояние да превърне сладкото в солено и соленото в сладко, в зависимост от това с какви думи е поднесена информацията на хипнотизирания. Хипнозата дори има силата да внуши пълна безчувственост у пациената и така безболезнено могат да се забиват игли или да се извади зъб. Такива изумителни свойства човек трудно може да приеме, затова в миналото често се е считало, че хипнотизращият разполага със силни магични сили.

Какво представлява хипнозата?

Хипнотичното състояние е един частичен сън, един междинен стадий между будност и сън. Изследвания показват, че по време на хипноза кръвното налягане, сърдечната и дихателната дейност, обмяната на веществата, процесите в главния мозък и т.н показват елементи както на будността, така и на съня.  От това може да се направи изводът, че хипнозата е нормално физиологично фазово състояние. То може да бъде повече или по-малко изявено и не изисква никаква „магическа сила“ от хипнотизатора. Павлов нарича хипнотичния сън „частичен сън“, тъй като някои пунктове от системата от нервни клетки на кората на главния мозък остават „будни“ и върху тях въздействат думите на хипнотизатора. В т.нар парадоксална фаза на полусъня тези вербални внушения не са повлияни от другите мисли и от външните влияния. Затова те действат по-силно, отколкото в будно състояние. Кората на главния мозък има нервна връзка не само с мускулната система, но и с всички вътрешни органи, затова с помощта на хипнотично внушение може да бъде повлиян всеки процес в нашия организъм и съзнание. Размерът на хипнотичното действие и съответно терапевтичните възможности зависят от многобройни вътрешни и външни условия. Хипнотичното състояние най-добре се постига чрез думи, чието съдържание и тон, с който са произнесени, предизвикват настъпването на умора. Грешно е мнението на някои, че само слабоволеви или слабо интелигентни хора могат да бъдат хипнотизирани. Дори по-често се наблюдава точно обратното. Терапевтичата хипноза се прилага само със съгласието на пациента и в негов собствен интерес. Нейната цел съответства на неговата воля. Всяко внушение става действено само тогава, когато в мозъка на пациента то се превърне в самовнушение. Наставления, които противоречат на желанията, нагласите и моралните възгледи на хипнотизирания, не могат да се реализират дори и с помощта на дълбока хипноза. Податливостта на хипнотизиране, а оттам и внушаемостта на хората са индивидуални и много различни, затова за постигане на успех при някои са необходими по-малко сеанса, при други повече. Излекуването само с една-единствена хипноза е изключително рядко изключение.

Важно е да се отбележи, че само специалист може да препоръча хипноза и то след обстойна преценка на състоянието на пациента.

 
Източник: „Нервен ли сте?“, Зигфрид Шнабл