За първи път получих паник атака преди 3 години. Бях на море с приятели и се наслаждавахме на слънчеви и безгрижни дни на плажа в к-г Арапя. Както си лежах спокойно на плажа, изведнъж усетих как не ми достига въздух и започвам да се задушавам. Пулсът ми „скочи“ до небесата и имах чувството, че всеки момент ще припадна. Нямах представа какво се случваше, но бях сигурна, че ще завърши фатално. Постоянно говорят по телевизията, че все повече млади хора получават инфаркт и инсулт и възрастовата граница при тези състояния пада чувствително. Тръгнах да вървя по плажа, като луда. Не знаех къде да отида, но просто не исках останалите хора да ме виждат, а пък и бях сигурна, че всеки момент ще се строполя и ще загина.
Приятелите ми много се уплашиха и ме заведоха в медицинския пункт на плажа. Там ме прегледа (силно казано) един фелдшер, който не спря да ми крещи. Караше ме да легна, за да ми премери кръвното, но аз не бях в състояние. Как да стоиш мирно и спокойно, когато се задушаваш и имаш чувството, че сърцето ти ще гръмне?!
Измери ми кръвното най-накрая (беше високо), даде ми хапче за ускорения пулс и каза да не му се мяркам, а да отида на кардиолог. Аз все още бях толкова уплашена, че реших да не губя време и веднага отидох до Бургас на преглед. Оказа се, че съм нямам никакви сърдечни проблеми, а всичко било на стресова основа. Прибрах се и всичко привидно беше наред, но споменът за преживяното на морето постоянно ми се натрапваше. Следващият пристъп не закъсня-беше 3 дни след това. Както си шофирах спокойно и хоп, пак същият кошмар! Там ужасът беше двоен, тъй като шофирах и нямах възможност да отбия колата встрани. Мислих си, че ще припадна зад волана и ще причиня ПТП, от което могат да пострадат невинни хора. Тогава реших, че на всяка цена трябва да запазя самообладание и да се концентрирам в движението, да забравя предишния пристъп, за да не направя някоя бела. Отбих колата и 15 минути след това, паниката отшумя. Вече знаех за какво иде реч и се примирих: трябваше да отида на психиатър, това не можеше да продължава вечно. Отидох и ми предписаха антидепресант и транквилизатор. Беше ме страх да не се пристрастя, но в крайна сметка лечението завърши успешно и най-накрая се отървах от паник атаките. Моят съвет към всички страдащи от паник атаки е да не отлагат прегледа при специалист: колкото по-бързо вземете решение и започнете лечение, толкова повече мъки и неприятни моменти ще си спестите. Успех на всички!
