ПАНИК АТАКИТЕ НЕ СА БОЛЕСТ, НО ПРИКРИВАТ ПРОБЛЕМ, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАЗРЕШИМ


След преживяна паник атака, започваме да изпитваме безпокойство, несигурност и страх, че ужасът може да се повтори, затова за да се предпазим от следваща паническа криза, всячески се опитваме да избегнем ситуациите и местата, при които са се случвали атаките. Всичко това не ни помага, а напротив, пречи ни да се справим с паническото разстройство. Ако днес ни е страх да се качим в асансьор, защото вътре е тясно и ако „стане нещо“ няма изход, то утре може да започнем да се страхуваме да се заключваме в банята и тоалетната, да се качваме в автомобил или да не ходим на обществени места с голяма тълпа. Затова не трябва да се предаваме в ръцете на страха, а трябва да се опитаме да се отървем от него. Ние сме тези, от които зависи нашето благополучие!

От къде да започнем?

Първо трябва да осъзнаем, че паническите пристъпи не са животозастрашаващи и всичко, което се случва с тялото ни не е нито инфаркт, нито инсулт, нито някоя друга ужасяваща болест, а естествена реакция на организма. Успеете ли да убедите себе си в това, паник атаките ще се разредят и ще загубят силата си.

Следващата стъпка е да спрем да се страхуваме. Необходимо е да осъзнаем, че колкото повече подхранваме страха, толкова повече мощ придобива той и колкото повече се страхуваме да не получим паник атака, толкова по-вероятно е сами да предизвикаме пристъп. Трябва да се опитваме да контролираме тревожните си мисли и да ги предотвратяваме в зародиш. В противен случай, ако не успеем да се справим, попадаме в плен на страха, а от там изходът е труден.

На трето място трябва да направим анализ и да си отговорим на няколко въпроса:

Кога за пръв път получих паник атака?

Какъв беше животът ми преди да получа първия си панически пристъп? Какви събития се случиха тогава?

Какви негативи ми донесе паническото разстройство?

Кога и при какви условия получавам паник атаки?

Тези въпроси ще ни помогнат да открием къде се крият корените на паническото разстройство и кое провокира пристъпите. Анализирайки негативите пък, ще се мотивираме с всички сили да се борим с паник атаките. Когато сме наясно със себе си, вече можем да се опитаме да разрешим първоизточника на проблемите си. Безполезно е да се борим с последствията (паник атаките) без да сме се справили с първоначалната причина. Борбата ще отнеме време, но си заслужава! Все пак ако сме живяли с паническо разстройство години наред, няма как да очакваме бързи резултати, защото нещо, което се формира дълги години, трудно може да бъде променено за кратко време. Най-важното е, че когато процесът се обърне и се насочи в правилна посока, паник атаките ще намалеят и тяхната сила ще отслабне. И така докато напълно изчезнат. Ако пристъпите се повтарят, това е сигнал, че проблемът не е решен или, че има нов проблем. За съжаление животът ни е изпълнен със стрес, но е важно да се научим да го контролираме!

 


Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Една мисъл относно “ПАНИК АТАКИТЕ НЕ СА БОЛЕСТ, НО ПРИКРИВАТ ПРОБЛЕМ, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАЗРЕШИМ

  • Ivanka Zaharieva

    Всичко, което е написано е вярно. Като практикуващ психолог и работещ с хора, които преживяват паник атаки съм стигнала до убеждението, че понякога хората предпочитат да пият хапчета, но да не се погрижат за себе си и разрешат проблемите, които са първопричина. Страхът е в основата на всичко.