Тревожността не е уникална за хората, тъй като съществува и при животните. Тя има своя биологичен субстрат и за това е обект на сравнителната билогия. За да разберем как да си помогнем, е добре да знаем какво стои зад усещането наречено тревожност. Дали реакцията на тревожност е постоянно усещане с времнни обостряния, дали е изпразване под формата на т.нар. панически атаки, дали началото й е провокирано от някакво събитие, дали се изразява с различни психологични феномени, за настоящето изложение няма никакво значение. Ще пренебрегнем диагностичния еклектизъм и ще обединим всички феномени на тревожността под името „тревожност“, тъй като билогичните механизми на тревожността са едни и същи.

В тази статия ще покажем как са били лекувани хората през вековете, как се е стигнало да съвременното лечение и защо то не постига кой знае какви резултати. След последното изречение не трябва да се чувствате обречени, а напротив мотивирани да разберете къде е проблемът и как да се справите. Съвременното лечение на тревожността ви предлага по скоро изпадане в зависимост на психологически интеревнции, т.нар. психотерапия и лекарства, които покриват симптомите, но не решават проблема.

Разбирането за тревожността през цялата писана история не се е променило много. От Древна Гърция до днес терминологията се подменя, но обяснеието си остава едно и също.  За това първо трябва да преодолеем тази терминологична дъвка.

В древна Елада за означаване на тревожност  и особено на кризите, влиза терминът „истерия“, който идва от думата матка (hystera), най-вероятно защото това състояние се е приписвало само на жените. Вярвало се е, че „истерично“ поведение (вид паника) всъщност е било причинено от матката, която ако остане неудовлетворена, започва да се движи из тялото и запушва различни канали, включително и дихателните. Тези предположения са направени от философите на онова време, които са били мъже и по-конкретно от Платон. Съществувало е и предположението за наличието на „женска сперма“, която се съхранява в тялото и при липса на сексуален контакт се превръща в отрова и кара жените да се държат по странен начин. Сексът естествено се е смятал за лек.

Терминът „паника“, обаче е дошъл от вярванията, че паническите атаки са причинени от Бог Пан. Според митовете, Бог Пан е бил получовек-полукоза и е причинявал страх, викове, терор и страдания. Бил е закрилник на овчарите, но е плашел нимфите, които са присъствали във фантазиите им. Отново се загатва за връзката на симптомите на паника с липсата на секс. И отново лечението е секс. Вярва се, че Бот Пан е научил овчарите да мастурбират.

Надникваме в средновековието – времето на вещиците и Светата инквизиция. В този период паническите кризи са били много драматични. Вярвало се е, че симптомите на паника при тези примитивни хора са причинени от „бесове“ и тези хора са обсебени от дявола. Забраните на църквата са водели до сексуална депривация, особено сред простолюдието, което е задържано да съществува на едно примитивно ниво чрез каноните и религиозната догма. Лечението е подлагане на жестоки мъчения и изтезани, включително и горене. Но това лечение е за свещеника садист, както се казва днес „терапия за терапевта“. Садистичните ритуали на Инквизицията демонстрират това. Лечението на „свещенослужителите“ се е състояло в самобичуване и други ритуали на самоизтезания, може би за това при тях няма описани симптоми на тревожност и паника.

Отиваме във Викторианската ера, време скучно, но и откачено. Проявите на тревожност си остават същите, както в древността, разпознават се предимно при жените, но вече засегнатите са възприемани като луди, разбирайте „болни“, а методите на лечение се променят. Ако Гърците съветват „оправай се сам“, средновековният „терапевт“ се упражнавя над „жертвата пациент“, за да разтоварва собственото си сексуално напрежение. През този период свещеникът-садист се замества от загрижения доктор. Пациентката е завеждана в местно лечебно заведение, където е лекувана с електрошокове и дори лоботомия /оперативно отстраняване на част от мозъка/. Съвсем в края на периода се въвеждат и други методи за лечение, които днес са модерни приложения в лечението на тревожност и паника, такива са хипнозата и психоанализата. По това време е измислен и вибраторът. Всъщност лечението е ставало чрез масажиране на половите органи на жената от лекар или акушерка. И понеже ръцете им се изморявали, са изобретили вибратора /не е смешно, тази история ще ви я разкажем в друга статия/.

19-век дава началото на измислици и изобретения. 19-век е един период, в който започва буквално една надпревара в създаването на теории, определения и диагнози. Появяват се понятията невроза, сърдечна невроза, тревожна невроза и какво ли не още. Морис Кришабер (1836-1883 г.)- унгарец, специалист по уши-нос и гърло въвежда наименованието „сърдечна невроза“, т.е. болест която се отнася до нервите и води до соматични смущения, без връзка с психиатрично разстройство. Това обяснение на тревожността със соматизацията, заприличва на медицина. Фройд набира скорост и се опитва „научно и биологично“ да обясни тревожността и връзката й с нагоните. Освен това вече се знае, че тревожността не е само болест на жените.

Инерцията преминава в трайна тенденция и в 20 век се ражда психофармакологията. Антидепресантите и бензодиазепините, кой-кого? Този период съвпада с регистрирането на трицикличните антидепресанти. През 1950 година се разработва първият антидепресант Имипрамин, представен от д-р Фрейхан от Университета в Пенсилвания на първия международен конгрес по неврофармакология в Рим. Фармацевтичната компания ЦИБА го регистрира през 1959 г. и инвестира в проучвания и маркетиране на ефективността му.  Антидепресантите са източник на огромни приходи за фармацевтичната индустрия. Високото ниво на заболеваемост и съответно на болестност, правят този пазар много привлекателен за фармацемтичните компании. Започва надпревара в търсенето на молекули с антидепресивни свойства. Увлечени в конкуренцията да промотират ефекта на своите лекарства, фармацевтичните компании отричат всичко, което се изправя на пътя им.