Здравейте,

 Харесвам това, което правите и се надявам все повече хора да споделят за своя проблем с паник атаките, защото вярвам, че това е начинът да се справим с тях. Обединени срещу тревожността сме по-силни и така ще успеем да я преборим.

Затова ви пиша и това писмо: за да се опитам да вдъхна кураж на някого в нужда, да покажа, че лесният път за справяне с паник атаките може да ни завлече стремглаво надолу и да дам пример, че въпреки трудностите, паник атаките са преодолими, просто трябва да знаеш правилния начин за справяне с тях.

Преди близо 5 години се сблъсках с първия панически пристъп. Тогава не знаех какво се случва и, че това е паника – просто си мислех, че умирам. Работя в сферата на IT услугите и трябваше да завърша един много важен проект. Няколко денонощия почти не си лягах, злоупотребявах с кафета и колa, докато не свърша работата. След това излезнах с приятели, за да отпусна напрежението и да се поразсея. Както си седях в ресторанта, изведнъж започна да ми се вие свят. Причерня ми, сърцето ми започна да бие бясно и имах чувството, че краката ми омекват и не мога да стана. Опитах се да запазя самообладание, но не се получаваше-напротив, по-зле ставаше. Започна да не ми стига въздуха и да чувствам, че и ръцете ми изтръпват. Жена ми се паникьоса и веднага ме закара в Окръжна, защото мислеше, че получавам инсулт – все пак тогава приближавах 45 и никой не е застрахован. Прегледаха ме и установиха, че нищо ми няма. Казаха, че съм бил преуморен и ме посъветваха да си почивам повече. Прибрах се вкъщи и се наспах, а после заминахме със съпругата на почивка в Гърция – и без това все го отлагах, заради работата. Да, ама още на втория ден, пак ме започна. Както си лежах до басейна с книга в ръка, симптомите се повториха. Хукнах да бягам към стаята, за да не ме гледат хората и да не изплаша децата, ако се случи нещо с мен. Влезнах в банята и направо с дрехите си взех леден душ. След 20-на минути взех да се освествам. Обещах си този ужас да не продължава и да взема мерки като се прибера. Криво-ляво доизкарахме почивката, като аз бях постоянно нащрек да не ме повтори пак. Изчетох всичко възможно в интернет и припознах случващото се с мен като паник атака. След като се прибрах, отидох при личния лекар да ми даде рецепта за Ксанакс. Бях пробвал няколко пъти тези хапчета и се чувствах много добре. В началото ги пиех само когато усещах, че ще получа паник атака: един-два пъти седмично. Постепенно започвах да приемам транквилизаторите по-често: почти не минаваше ден, в който да не пиех от тях, защото се чувствах добре и не се нервирах за глупости. Едва след няколко месеца, аз усетих, че съм станал зависим. Бях забравил да си взема хапчето и ме обхвана паника. Изпотих се, започнах да треперя и направо не знаех на кой свят съм. Сам по себе си осъзнатият факт, че изглеждам и се чувствам като наркоман, отчаяно нуждаещ се от поредната доза, допълнително влошаваше ситуацията. Тогава осъзнах, че не това е животът, който искам да водя. Намерих сили и си записах час при психиатър. Съгласих се да започна терапия с медикаменти и хипноза. Вече 1 година след това мога да кажа, че това ме спаси. Много е лесно да залитнеш в лоша посока, особено когато си в труден период и не виждаш изход от никъде. Да, но „лесният“ път не е решение. Това е замаскиране на текущите проблеми, привидно усещане за спокойствие и сигурност, който води след себе си нова порция проблеми.

Поздрави,

Иван. Ст.

                                                                                                                                                                                                            Гр. София