Като стрес се определя всяко едно негативно влияние върху организма, което предизвиква стресова реакция – жега или студ, химични токсини, физическа травма или силна емоционална реакция. Човешкото здраве до голяма степен зависи от справянето ни със стреса. Най-често стресовата реакция е толкова слаба, че дори не я забелязваме. Но ако стресът е необикновено силен или много продължителен, стресовата рекация може да излезе извън контрол и да увреди буквално всяка една система на организма.

Стресовата реакция е част от по-голяма реакция, известна като общ адаптационен синдром. Синдромът има три фази: тревога, съпротивление и изтощение. Трите фази се ръководят и регулират от надбъбречните жлези.

Първата фаза е реакцията на тревога, която често се определя като реакция тип „бой или бягство“. Тя се оключва, като се активира симпатиковата нервна система и хипоталамо-хипофизо-адреналната ос, която стимулира надбъбреците да секретират адреналин и други стресови хормони. Реакцията „бой или бягство“ има за цел да се даде ответен отговор на опасността, като се мобилизират ресурсите на тялото за непосредствен физически процес. Сърдечната честота и силата на съкращенията на сърдечния мускул се увеличават, за да осигурят приток на кръв към зоните, участващи в стресовата реакция. Кръвта се отделя от кожата и вътрешните органи с изключение на сърцето и белите дробове, и се пренасочва към мускулите и мозъка, за да ги снабди с нужните им кислород и кръвна глюкоза. Дишането се учестява, за да се осигури нужният кислород на сърцето, мозъка и напрегнатите мускули. Увеличава се и потоотделянето, за да се изхвърлят токсините, произведени от тялото и да се понижи температурата. Значително намалява секрецията на храносмилателни сокове, защото храносмилането не е важно при стресов отговор. Стойностите на кръвната захар скачат драстично, тъй като черният дроб преработва запасите гликоген в глюкоза, която се отделя в кръвния поток.

Реакцията на тревога обикновено е кратка, но следващата фаза – тази на съпротивлението – дава възможност на тялото да се бори със стресогенния фактор. В съпротивлението участват други хормони – кортизол и други кортикостероиди, секретирани от кората на надбъбречните жлези.Тези хормони стимулират преобразуването на белтъчините в енергия дълго след като запасите от глюкоза са изчерпани. Подпомагат и задържането на натрия, за да поддържат кръвното налягане повишено. Реакцията на съпротивление предоставя енергията и промените в кръвообращението, нужни на организма, за да се справи със стреса. Освен това тя осигурява ресурси за справяне с емоционалната криза, голямото натоварване и борбата с инфекциите. Свойствата на хормоните, секретирани от кората на надбъбреците, помагат на организма при сблъсък с опасност, но удължената реакция на съпротивление, или продължителният стрес, увеличава риска от сериозни болести (вкл. диабет, високо артериално налягане и рак) и завършва с последната фаза на общия адаптационен синдром: изтощение.

Изтощението може да се изяви като частичен или пълен срив на функциите на организма или на определени органи. Две от главните причини за изтощението са загубата на калиеви йони и изчерпванетона надбъбречните глюкокортикоидни хормони като кортизона. Загубата на калия води до клетъчна дисфункция. Изчерпването на надбъбречните глюкокортикоиди намалява глюкозния контрол и води до хипогликемия. Друга причина за изтощението е изнемощяването на органите.

Продължителният стрес оказва голямо натоварване не само върху надбъбреците, но и върху много системи органи, особено върху сърдечно-съдовата и имунната, и се свързва с често срещани заболявания.

Заболявания, пряко свързани със стреса:

Автоимунни болести

Астма

Главоболие

Депресия

Диабет (тип II)

Менструални смущения

Предменструален синдром

Простуда

Рак

Ревматоиден артрид

Слаб имунитет

Синром на раздразненото черво

Стенокардия

Сърдечно-съдови заболявания

Хипертония

Язвен колит

Язви

Използван източник: „Енциклопения на природната медицина“