Правило 1:  „Бъдете заети. Човек, страдащ от безпокойство трябва плътно да потъне в работа, иначе ще изсъхне от отчаяние.“

Има един фундаментален закон на психологията: „Един, даже най-големият ум не може да мисли за повече от едно нещо в даден момент.“ Ако не вярвате направете си ескперимент. Облегнете се, отпуснете се, затворете очи и се опитайте едновременно да мислите за две коренно различни неща. Вие сами ще се убедите, че можете да се съсредоточите върху всяка от двете мисли поотделно, но не и върху двете едновременно. Нещо подобно е и в областта на емоциите. Ние не можем едновременно да се занимаваме с нещо интересно и да сме потиснати от безпокойство. Единият вид емоция потиска другия. И това просто откритие се нарича „Терапия на заетостта“. Тази терапия се използва в психотерапията, когато работата се предписва като лекарство. Няма време да се безпокоим! Ако ние не сме заети, а седим и тъжим, нас ни посещават „духовете на унинието“. Тези духове опустошават нашите души и силата на волята ни.  Силното безпокойство води до безсъние, раздразнителност и дори до нервен срив. Дори когато се намери решение на проблемите, пораждащи тревога, безпокойството не си отива, а е станало навик.  Започваме да се тревожим по всякакъв повод, изпитваме напрежение, нервност и сънят ни се нарушава. От всичко това можем да се отървем като се ангажираме с неща, изискващи концентрацията на всичките ни способности. Така не ни остава време за безпокойство. Джорж Бърнарт Шоу е казал: „Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи, или не.“ Затова нека запретнем ръкави и се захванем с неща, които ще ангажират вниманието ни и ще накарат мозъкът ни да работи по-добре и по-бързо. Много скоро ще забележим как тонусът ни се повишава и неусетно ще сме забравили за чувството на безпокойство. Нека бъдем заети! Това е най-евтиното лекарство на земята и едно от най-добрите.

Правило 2: „Не си позволявайте да се разстройвате за дреболии, които следва да презирате и забравяте. Помнете, че животът е твърде кратък, за да го прахосвате за глупости“

Всеки човек в ежедневието си има напрегнати ситуации. Когато обръщаме внимание и на незначителните тревоги, ние излишно провокираме у себе си чувство на безпокойство и така бавно и сигурно дреболиите могат да ни извадят извън релси. Затова не трябва да обръщаме внимание на дребните неща ако искаме да запазим душевното си спокойствие.

Правило 3: „Изучавайте фактите, попитайте себе си: „Какви са шансовете по закона на вероятностите това, за което се безпокоя, някога да се случи?““

Пример: Много хора се страхуват да летят със самолет и полетът предизвиква у тях голямо безпокойство. В главата нахлуват страховити мисли: „Ако двигателят се запали?“, „Ако самолетът падне?“ и т.н.  Всичко това води до високи нива на тревожност и емоцонален срив. С тези проблеми можем да се справим като направим проучване и всъщност установим, че вероятността да се случи нещо със самолета е минимална. Така, че защо да се безпокоим? По закона на вероятностите това няма да се случи.

Правило 4: „Съобразявайте се с неизбежното!“

 В живота ние попадаме в много неприятни ситуации, които не можем да изменим. Те не могат да бъдат други и просто се случват. Пред нас стои избор: ние можем ли да приемем тези ситуации като неизбежни и да се приспособим към тях, или да погубим своя живот, протестирайки против неизбежното и вероятно, да докараме себе си до нервен срив. Има една мисъл „Научи ме да не искам невъзможното и да не тъгувам за непоправимото.“ Всички ние сме способни да преживеем нещастието и трагедията и да ги победим, ако сме принудени да го направим. Може да ни се стори, че не можем, но ние притежаваме вътрешни ресурси с поразителна сила, които ще ни помогнат да понесем всичко, ако ги използваме. Ние сме по-силни, отколкото ни се струва. Докато има възможност да изменим ситуацията в своя полза, трябва да се борим. Но когато здравият разум ни говори, че сме се борили с нещо, което ще остане такова, каквото е и не може да бъде друго, тогава, заради запазването на здравият разум, ние трябва да приемем, че случилото се е неизбежно и ние не можем да предотвратим това.  Какво ще се случи с нас, ако се съпротивляваме на ударите на живота, вместо да ги преглъщаме? Какво ще стане, ако ние се откажем „да се огъваме като върба“ и упорито „се съпротивляваме като дъб“? Отговорът е много прост: ще си създадем редица вътрешни конфликти. Ще бъдем обезпокоени, напрегнати, превъзбудени и нервите ни ще бъдат разклатени.

Хенри Форд е казал: „Когато не мога да управлявам събитията, аз предоставям възможността на събитията да се управляват сами.“

Правило 5: „Не си позволявайте да потънете в неприятности. Навреме си дайте команда „СТОП“!“

Познаването на реалната мярка на нещата е най-великата тайна за постигане на спокойствието. Ние можем да се избавим от 50 на сто от огорченията, ако веднъж установим за себе си златното правило да определяме кои неща представляват за нас жизнена ценност. За да надживеем навика си за чувство за безпокойство, преди то да ни е пречупило, ние трябва се спрем навреме и да си зададем три въпроса:

1. Доколко е действително важно това, за което се безпокоя?

2. В кой момент по отношение на нещата, предизвикващи безпокойство съм длъжен да поставя точка и да кажа „СПРИ“?

3. Каква цена плащам за това да пропилявам живота си в излишни тревоги? Не съм ли заплатил вече повече отколкото трябва?

Правило 6: „Не издребнявайте!“

Ето един прост пример: Представете си, че бутате чаша с мляко и млякото се разлее. Вместо да плачем за разлятото мляко, трябва да приемем, че изгубеното няма да се върне. Всичко, което можем да направим, е да отпишем млякото, да го забравим и да преминем към друга работа. Всеки прави грешки и нелепи постъпки, но никой не може да се върне в миналото.