От няколко месеца не се чувствах добре. Страдах от главоболие, имах сърцебиене, изпадах в страхови състояния, по цял ден бях отпаднала и не можех да спя. Често страдах от болки и стягане в стомаха, болки в гърба и бодежи в областта на жлъчката. Отидох на лекар с всичките си оплаквания, като очаквах да получа отговор какво не ми е наред. От прегледа стана ясно, че нямам никаква болестна находка и органите са ми в ред. Вместо да се зарадвам от заключението на лекаря, аз започнах да се съмнявам в неговата компетентност и реших, че ще искам второ мнение. След второто мнение, дойде трето, четвърто и т.н. Така последваха пълна кръвна картина, електрокардиограма, няколко ехографски прегледа, че дори и рентгенова снимка. Разхождах се от кабинет на кабинет с пълна папка с изследвания, всичките показващи, че ми няма нищо. Няколко пъти чух, че оплакванията са ми на „нервна почва“ и от „преумора“ и ми е необходима почивка от стреса. Не можех да си представя какво общо имат всичките ми болежки с нервите. Бях сигурна, че нещо лошо се крие зад всичките ми оплаквания. Когато нещо ме болеше, веднага започнах да си поставям диагнози: злокачествено образование в главата, сърдечен проблем, претърпявам инфаркт, инсулт, имам ужасяващо заболяване на стомаха, на белите дробове, жлъчката ми е пред спукване и какво ли още не. Исках някой да ми постави диагноза и да ми назначи лечение. Започнах да търся съдействие от приятели, за да ме насочат към някой специалист, който ще разбере какво ми е. За мое учудване няколко човека ми казаха, че са минали по моя път и наистина всичко е на психическа основа. Възможно ли е наистина това? Беше ми трудно да повярвам, но нищо не пречеше да послушам съветите и да отида на психиатър. Попаднах на много внимателен лекар, който изслуша всичките ми тревоги и прегледа цялата ми папка с документи. Получих рецепта с назначената ми терапия и успокоението, че ще се оправя. Учудващо и за мен получих облекчение след прегледа. Започнах да приемам медикаментите и след около месец наистина се чувствах добре. Не можех да повярвам, че психиката има такава сила да кара тялото ни да усеща симптоми, за които всъщност няма физическо обяснение. Съветът ми към всички е: усетите ли пренатоварване, почивайте си повече, не се ядосвайте за глупости и знайте, че не всичко трябва да е на всяка цена! Радвайте се на позитивното около вас, усмихвайте се и не позволявайте на психиката ви да „се разклати“!
