Всичко започна миналата година, напът за морето. Както си пътувах в автобуса, изведнъж започна да не ми достига въздух, помолих шофьора да увеличи климатика, но измрънка, че климатикът е пуснат и ме отпрати. Седнах си обратно на мястото, но бавно и сигурно състоянието ми се влошаваше.  Започнах да чувствам необясним страх, получих сърцебиене и колкото повече дишах, толкова повече се задушавах. Страхът прерастна в паника. Не издържах повече, станах, отидох до шофьора и му казах да спре, че ми е лошо. В този момент нищо не ме интересуваше, можех да изляза навън дори и през стъклото. Едвам изчаках вратата да се отвори и изхвърчах от рейса. Хората от автобуса се притесниха, подаваха ми шишета с вода, вафли, започнаха да дават всякакви съвети. Цялата ситуация ми беше толкова нереална. След няколко глътки вода и плисвания по лицето, сякаш се пооправих. Досрамя ме от всички, че заради мен спря пълен автобус с хора, казах, че съм добре и се качих обратно. Целият ми път до морето мина бавно и мъчително. Постоянно си мислех, че пак ще ми стане лошо и умирах от безпокойство. На почивките се поливах със студена вода и за моя радост, някак си успях да издържа целия път. Щом пристигнахме голям товар ми падна от сърцето. Успокоих се и сякаш забравих за всичко. Ако знаех, че от този ден нататък се започва с ужасният ми кошмар „ПАНИК АТАКИ“ нямаше да ми е никак спокойно… Още на втория ден докато лежах вечерта, опитвайки се да заспя, изведнъж ме обзе силна тревожност. Сърцето ми щеше да изскочи, не си усещах тялото, ръцете и краката ми бяха като изтръпнали. Ужасих се! Помислих си, че получавам удар. Имах нужда от въздух, но ме беше страх да стана, за да не стане още по-лошо. Тъмнината допълнително утежни ситуацията, бях изгубила представа за реалността, не можех да си поема дъх, просто чувствах, че в този момент най-малкото, което ще се случи с мен, е да изгубя съзнание. Нямам спомен как се добрах до ключа за нощната лампа, успях да светна и това успя малко да ме отрезви. Сетих се, че поликлиниката е близо до хотела ми и реших, че най-разумно е да отида веднага там. Бавно се изправих, облякох се и на магия стигнах до спешния кабинет. Треперех и притеснена обяснявах на лекаря какво ми е. Измериха ми кръвното и ми дадоха успокоително. Обясниха ми, че всичко  е на нервна почва и това беше. Такъв отговор въобще не очаквах. Прибрах се обратно в хотела и от успокоителното успях да заспя. Когато се събудих сутринта, първото нещо, което направих, е да прочета в интернет за симптомите, които имах.  Инсулт, сърдечен удар и паническо разстройство, това бяха първите резултати, спрямо критериите, които зададох. Колкото повече четях, толкова повече разбирах що е то „паник атака“ и как наистина лекарят е бил прав и най-вероятно съм имала т. нар „панически пристъп“. От една страна се успокоих, че не съм претърпяла животозастрашаваща ситуация, но от друга страна се притесних за психическото си състояние. В главата ми изкачаха думите „шизофрения“, „полудяване“, и т.н. Започнах да се страхувам от самата себе си. Останалите 5 дни от почивката изкарах предпазливо, в очакване, че във всеки един момент може да ми стане пак лошо. За моя радост на връщане към София намерих превоз с кола и нямах проблеми по време на пътя, защото спирахме често. На никого не разказах за кошмарите си, които изживях. Не исках да ме мислят за луда с психични проблеми. Отпуската ми свърши, върнах се на работа и 10-15 дни нямах никакви проблеми. След почивката бях затънала в работа и не ми оставаше време да се притеснявам за здравето си. За мое огромно съжаление паник атаката бързо реши да напомни за себе си. Пътувах в такси, имаше катастрофа и беше станало голямо задръстване. В началото нямах проблеми, но след като поне 5 минути не мръднахме и сантиметър, и навсякъде беше пълно с коли, симптомите се завърнаха с пълна сила – задух, сърцебиене, студена пот и изтръпнали ръце. Казах на шофьора, че слизам, хвърлих му парите на предната седалка и изскочих от колата. В този момент въобще не ме интересуваше как изглеждам отстрани. Исках само да се махна от колата и да си поема свеж въздух. Започнах бързо да ходя просто в някаква посока. Това ми помогна и се успокоих. Достраша ме да се кача на каквото и да е било превозно средство и се прибрах пеша. На следващия ден се обадих, че съм болна и не излязох от нас. Обадих се на личната лекарка и помолих за болничен. Не исках да излизам от вкъщи, не исках да се качвам в метро, автобус, кола или каквото и да е било, защото бях сигурна, че отново ще преживея някой ужас. Два дни излизах единствено на терасата. На третия ден се престраших и слязох до магазина и до аптеката. Заредих се с Валидол, мента, глог и валериана, чай от маточина и жълт кантарион. Свърши ми болничният и ща, не ща, върнах се на работа. Първият ден тръгнах 1 час по-рано от обикновено, за да избегна навалиците и задръстванията сутрин. Макар и с голяма доза тревожност, изтърпях пътя от вкъщи до работа с автобуса. Гордеех се със себе си. Вечерта се прибрах пеш. Повтарях това всеки ден и се чувствах добре. Реших, че съм намерила правилната формула. Оказа се, че греша. Един уикенд, докато простирах прането, започна да ми се вие свят, пулсът ми рязко скочи и усетих болки в гърдите. Сега това пак ли е паник атака или този път наистина получавам сърдечен удар? Намокрих се със студена вода, изпих един Валидол , седнах и нервно започнах да ровя в телефона си в опит да се откъсна от ситуацията. Може би след 10-ина минути симптомите отшумяха. За съжаление паник атаките не спряха, а продължиха периодично да ме удрят с всичка сила. Животът ми се преобърна. Затворих се в себе си, страхувах се да ходя на работа и всяко едно излизане от вкъщи ми докарваше голяма доза безпокойство. Не знаех какво да правя, към кого да се обърна, но не исках да живея така. Изчетох много информация в интернет, купих си от аптеката хапчета, на растителна основа, които са без рецепта и реших, че най-подходящо е да посетя психотерапевт. Вече месец и половина ходя на психотерапия, знам, че е още рано, но усещам подобрение. Искрено се надявам този път да съм уцелила правилната формула и да успея да се справя с проблема си!

М. С., 31 г.