Пиша този коментар, защото знам колко е трудно на всеки, който се е сблъскал с паник атаките. Те промениха живота ми и той стана отвратителен. За пръв път усетих що е то паник атака преди 3 години, когато спря тока докато бях в асансьора. Изпитах огромен ужас. И в момента като си припомня, веднага сърцето ми започва да препуска. Ток нямаше може би 2-3 минути, които за мен бяха като часове, прекарани в агония. Мислех си, че ще умра, а ако не, то най-малкото ще припадна. След този кошмар в мен се отключиха доста страхове. Не се качвам в асансьор, градски транспорт и самолет, а в кола мога да се возя само на предната седалка. Трябва във всеки един момент когато пожелая, да мога да изляза навън. Кризите на паника ме следват навсякъде и често ми прилошава сред тълпа, в задръстване или в тесни коридори и стаи. Започва се едно сърцебиене, потене и изтръпване на всички крайници. Изпадам в чувство на нереалност и си мисля, че ще умра. Не исках да ходя на лекар – бях сигурен, че ще се справя сам. Започнах да спортувам и да се натоварвам повече. Наложих си режим на хранене и почивка: все пак съм млад човек и се ужасявах от факта, че мога да си отида без време. Уви, и това не помогна. Под натиска на семейството посетих лекар. Започнах медикаментозно лечение и психотерапия преди 3 месеца и нещата лека-полека взеха да се нормализират. Продължавам да си тренирам и сега се чувствам много по-добре, старая се да не мисля за паник атаките, за да не предизвикам съдбата отново. Живот и здраве, ако всичко е наред, мисля да спра хапчетата след 3 месеца и да си продължа постарому.

И.Г., 37г.

гр. София