Дневникът на една паникьорка част III – „Върхове и падения“


Провокирана от това, че хората около мен не ме разбират и чувам само реплики от рода на „Стига мисли лоши работи!“, реших да водя дневник на емоционалното и психическото ми състояние и да споделям случилото се с мен с хора, които ще ме разберат. Напоследък съм в период, който е труден за мен и това още повече влошава и без друго разклатената ми психика.

Продължение….

 

Ден 7-и – четвъртък

Не мога да повярвам, събуди ме алармата! Спала съм непробудно цяла нощ. Това не ми се беше случвало с дни! Първото нещо, което направих веднага след като станах, е да си приема дозата гранули от хомеопатията. Тая големи надежди, че тя ще ми повлияе добре и няма да преживявам повече ужаса от миналите дни. Облякох се набързо и с усмивка тръгнах към офиса. Времето също беше с моето настроение и навън беше слънчево и приятно. Стигнах рано на работа. Направих си кафе, седнах си на бюрото и се захванах за работа. Днес всичко вървеше гладко. Денят беше прекрасен. Мисля си, че хомеопатията започна да действа!

 
Ден 8-и петък

Успах се! Тази аларма въобще звъняла ли е? Облякох се набързо и бегом навън. На първия светофар си изпих гранулите хомеопатия. Беше изключително важно за мен да съм стриктна и да не пропускам прием, защото не искам да се връщам пак към  състояние, в които бях. Колкото и да бързах, все пак закъснях. Направих си едно кафе и започнах да отмятам задачите за деня. Както си пишех съсредоточено на компютъра, изведнъж ушите ми изпищяха и сякаш сърцето и дъхът ми спряха за няколко секунди. Ужасих се! Какво беше това? Настроението ми рязко се промени и през целия ден бях много притеснена. По съвет на хомеопата, направих още 2 допълнителни приема на гранулите, но този път въобще не ми помогнаха. Пак не вечерях.

 

Ден 9-и събота

Снощи ме беше страх да заспя. Но явно в даден момент умората си е казала думата и съм се унесла пак пред телевизора. Събудих се и се чувствах като парцал. Сякаш буца беше застанала на гърлото ми. През целия ден имах онова страшно чувство, че всеки момент нещо лошо ще се случи. Надявах се, че като изляза на въздух, ще ми е по-добре. Облякох се и отидох да си купя вестник. Беше студено и мрачно, точно така се чувствах и аз. За съжаление разходката не ми помогна. Прибрах се и целия ден прекарах на дивана, гледайки телевизия. Подбирах само забавни предавания, защото ме беше страх от всякакви драматични сцени и новини. Обещах си, че този път в никакъв случай няма да проверявам в интернет какво ми се е случило, дали има други като мен и т.н. Въобще нямах нужда от допълнителни дози тревожност. Днес отново увеличих дозата на гранулките. Моля се всичко да временно и в крайна сметка хомеопатичната терапия да ми помогне и пак да бъда СЕБЕ СИ!

Следва продължение…

 

Дневникът на една паникьорка-Част II–„Среднощен кошмар“

Дневникът на една паникьорка- Част I – „Пътуване за уикенда“

 


Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Една мисъл относно “Дневникът на една паникьорка част III – „Върхове и падения“