„Провокирана от това, че хората около мен не ме разбират и чувам само реплики от рода на „Стига мисли лоши работи!“, реших да водя дневник на емоционалното и психическото ми състояние и да споделям случилото се с мен с хора, които ще ме разберат. Напоследък съм в период, който е труден за мен и това още повече влошава и без друго разклатената ми психика.“

Продължение….

Ден 4-и

Имах кошмарна нощ. Събудих се в тъмното с отвратително чувство на неизмерим страх. Сърцето ми щеше да изхвръкне и сякаш всеки момент щеше да се случи нещо ужасно. Никога досега не съм преживявала подобно нещо. Бях се вцепенила, беше ме страх дори да стана от леглото. Разтреперих се, дишах трудно, седях в тъмното и се опитвах да се успокоя, но безуспешно. Усещах как започва да ми изтръпва дясната ръка, след нея лявата ръка, после сякаш спрях да усещам цялото си тяло. Легнах назад, но нещата се влошиха още повече, изпаднах сякаш в безтегловност и бях сигурна, че нещо ужасно се случва с мен и животът ми може да приключи…тук и сега. Усещах сърцето си чак в гърлото, лежах, а тялото ми преливаше от адреналин. Исках да скоча и да избягам, но ме беше страх да се изправя, защото не знаех какво ми е. За щастие бях легнала върху телефона си, успях да светна с дисплея и това, че тъмнината си отиде, леко ме обнадежди. Казах си, че няма на къде да стане по-зле и реших да се изправя. Добрах се до ключа за лампата и със светлината дойде и надеждата, че може и да не умра. Излязох на терасата както си бях боса, по тениска и може би цяла минута въобще не усетих, че навън е адски студ.  Минусовите температури ме отрезвиха и успях да дойда на себе си. Върнах се обратно в стаята, пуснах телевизора, защото освен от тъмнината, се страхувах и от тишината. Исках да проверя веднага в интернет дали някой е преживявал подобно нещо, но се ужасявах от това какво мога да прочета. Ами ако беше някоя страшна, смъртоносна болест, ако имах спешна нужда от лекар, а е 3 часа през нощта, бях сама… Можех ли да си причиня тези притеснения посред нощ? Страхът надделя над разума и се отказах да проверявам каквото и да е било. До сутринта не можах да заспя, лежах и гледах телевизия, опитвайки се да не мисля за случилото се. Не ми се получи. С нетърпение чаках да се съмне и да изляза за работа.

Ден 5-и

В офиса денят ми мина на магия, не знам как успях да се справя с всички задачи. Не бях спала, бях като смазана, но не исках да се прибирам вкъщи, защото ме беше страх. Стоях до последно в офиса и си тръгнах с момчето от охраната, защото вече нямаше накъде. Навън беше студено, граничеше с лудост това да се разхождам на открито и мислено започнах да се окуражавам да се прибера вкъщи. Минах през магазина, накупих всевъзможни вредни храни и с пълни торби си влязох в апартамента. Светнах лампите навсякъде, пуснах телевизора и си сипах чаша вино. Постоянно мислите ми бяха за това, което ми се случи снощи. От виното събрах кураж и реших, че ще потърся в интернет информация, която да ми даде отговори на какво се дължи ужасът, който преживях. Ключовите думи бяха „страх, сърцебиене, изтръпване“. Резултатите ме изумиха: невроза, пристъпи на паника, паническо разстройство, тревожност… Определено не очаквах това, нима полудявах? Дори и не докоснах храната. Какво ставаше с мен?

Ден 6-и

Отново будувах почти цяла нощ, вперила поглед в телевизора. Някъде след 4 ч. сутринта организмът ми се предаде от изтощение и успях да заспя. След 3 часа алармата ме събуди. Цял ден се чувствах като развалина, виеше ми се свят и бях отпаднала. Целият ми работен ден мина пред компютъра в търсене на съвети как да се справя с това, което ми се случва. Ужасявах се от думи като „психиатър“, „антидепресанти“ и „зелена рецепта“. Не можех и не исках да приема, че състоянието ми изисква такива решения. Прочетох в един форум разказ от момиче, което е подобрило състоянието си с няколко хомеопатични препарата и реших, че ще опитам и аз. Отново си тръгнах последна от работа. Този път от офиса, директно в аптеката. Прибрах се вкъщи обнадеждена, че вече имам решение и всичко ще се оправи. О, чудо, днес вечерях!

Следва продължение…