ВИЕ СТЕ СИЛНИ, ДОРИ И В МОМЕНТА ДА НЕ ГО СЪЗНАВАТЕ!


Емоционална и чувствителна натура съм. Винаги изживявам всяко нещо повече, отколкото околните. Сигурно така попаднах и в капана на депресията. Съпругът ми ме напусна, заради друга жена и ме остави сама с дъщеря в пубертета. Не стига всички други проблеми, ами за капак и това. Бях съсипана, затворих се в себе си и се изолирах напълно от света. Плачех почти постоянно и през повечето време бях като неадекватна. На всички интересуващи се отговарях, че съм добре и само си измислях най-различни причини, за да не излизам. Отблъснах приятелите, защото ми беше писнало да слушам коментари от сорта: „Вземи се в ръце, още си млада и бързо ще си намериш друг“, „Не е болка за умиране, много жени са като теб“ и т.н. Проблемът не беше в това, че исках друг мъж, нито страдах от факта, че ще остана сама. Истинският проблем беше в това, че бях унижена: пред самата мен, пред околните и пред дъщеря ми. Връщайки лентата назад се сещам за някои издайнически ситуации, в които улавях бившия си мъж, но винаги съм си затваряла очите, за да продължи този фарс. Започнах да анализирам ситуации и факти, които през годините бях пропускала и стигнах до извода, че единственият виновен съм аз, а не той. Депресията ми се задълбочаваше: престанах да се храня, не знаех ден ли е, нощ ли е, бях тотално изключила. Не се налагаше да ходя и на работа, тъй като съм преводач и работя от вкъщи. Влязох в омагьосан кръг, от който не можех да изляза. Постепенно започнах да изпитвам страх от това да излизам навън и само мисълта, че трябва да сляза до магазина, ми докарваше сърцебиене и редуващи се топли  и студени вълни. Навън вече ми прилошаваше и едвам смогвах да се прибера с покупките. Ден след ден положението се влошаваше, появиха се нови симптоми: изтръпване на пръстите на ръцете, стягане в гърдите и световъртеж. Така дойде и най-кошмарният ден в живота ми. Докато миех чиниите, започна да не ми достига въздух, отворих прозореца, но това не помогна. Паникьосах се, чувствах, че се задушавам, изтръпнаха ми ръцете и краката, имах чувството, че умирам. Не усещах тялото си, не можех да дишам. Бях сигурна, че си отивам. Звъннах на една съседка, защото не исках да плаша детето ми. Жената дойде веднага, а аз дори и не можах да й обясня какво ми е. Изплашена, тя ме закара директно до спешния кабинет на поликлиниката. Още като влязох, веднага се почувствах по-добре. Дежурният лекар ми каза, че „имам проблем с нервичките“, даде ми успокоително и ме изпрати вкъщи с препоръката да ида на психиатър. Вкъщи започнах да ровя в интернет, разбрах, че всичко, което се случи в този ден са симптоми на „паник атака“. Страхувах се много да не се повтори това, което преживях. Обадих се на сестра ми, която живее в друг град. Тя дойде на следващия ден, разказах й всичко и с нейна помощ, колкото и да се плашех да изляза от вкъщи и отидох на психиатър. Предписаха ми лекарства със зелена рецепта Отказах да си ги купя, тъй като не обичам хапчетата, камо ли пък тези: да ходя като дрогирана. Реших, че е крайно време да поема юздите на живота си. Записах се на йога, започнах да правя дълги сутрешни разходки, запасих се с най-различни билки, които действат успокояващо и реших да започна своят нов живот. Всеки ден си повтарям положителни мисли и загърбих всичко, което ме натъжаваше и ми напомняше за преди. Сега се чувствам удовлетворена и щастлива жена, даже повече, отколкото бях на 30 годишна възраст. Наистина всичко ни е в главата и трябва да намерим сили, за да се изправим след всеки удар и след всяко падане. Аз застанах лице в лице срещу страха и проблемите и ги преодолях. Вярвам, че всеки може да го направи. Повярвайте в себе си, вие сте силни, дори и в момента да не го осъзнавате.

С.К. , 41г.

гр. София

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *